141 години от Бояджишкото клане през 1876 г

141  години от Бояджишкото клане отбелязват днес жителите на селото, съобщиха от община Тунджа. Бояджишкото клане е определено от историците като второто по жестокост след Баташкото. В историята то е известно още като ”кървавото хоро”.
На 11 май 1876 година селяните от Бояджик се събират в църковния двор да отдадат сърдечните си почести пред ликовете на първите славянски учители и равноапостоли светите братя Кирил и Методий. По време на празника владеещият околните села Едем ага нападнал селото със своите черкези, които започнали издевателства и грабежи. За да се отбраняват, селяните поставили въоръжена стража в края на селото. По този повод било докладвано на Шефкет паша, който се намирал в Сливен, че в Бояджик се готви бунт. Така на 17 май 1876 г. той с един табор башибозуци отива в Бояджик и започва погром над селото.
Голяма част от населението се укрива в местната църква, но тя била обстрелвана със снаряди, затова укрилите се вътре били принудени да излязат. Започва зверското им физическо изтребление. Убити са десетки мъже, жени и деца. Хванатите живи около 50 младежи били принуждавани да играят хоро пред пашата, след което също били избивани. Затова Бояджишкото клане е известно в историята и като ”кървавото хоро”.
Цялото имущество на бояджичени станало плячка на башибозуците. В това жестоко клане са загинали 170 души, мъже жени и деца, и 2-ма свещеници - Желязко Колев и Господин Иванов. Сред убитите е и дядото на великия българин, изобретил компютъра – Джон Атанасов. Неговият баща Иван, който по онова време е бил бебе, по чудо оцелява в прегръдките на убития си баща. Към днешна дата има възстановен списък с имената на 145 жертви.
Бояджишкото клане е най-голямото и незабравимо за потомците събитие в живота на селото. Затова всяка година там се провеждат възпоменателни тържества за загиналите. В 14.00 ч. днес на паметника „Априлец” в селото ще бъдат поднесени цветя в памет на жертвите от 1876 година.