Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Спомени за Съединението*

7 коментара
Спомени за Съединението*

В средата на месец август 1885 г. прекарах една нощ в селото Дермендере, отпосле прекръстено на Фердинандово (днес – Първенец – б.р.). То беше оная нощ, в която "Централният революционен комитет” взе окончателно решение да осъществи Съединението на Южна и Северна България чрез военен преврат. Членовете на Централния комитет, които взеха участие в това заседание, бяха: Захари Стоянов, Димитър Ризов и Иван Андонов. Димитър Ризов беше отишъл на гости у Захари Стоянов, а Захари Стоянов и Иван Андонов със семействата си бягаха от пловдивските горещини.

Пловдив по него време много се различаваше от сегашния град.

Тогава още нямаше водопроводи. В по-богатите къщя по могилите имаше щерни, в които се набираше дъждовна вода от капчуците. Но голямата част от населението пиеше вода от Марица, която "сакаджиите” наливаха в кожени мехове, наречени саки, и продаваха из улиците. Тази вода се пазеше в големи, до устието заровени в земята пръстени делви. Калта са утаяваше, но заразите що влачеше реката, си оставаха и причиняваха опустошителни епидемии. Новият водопровод, чиято постройка се дължи на един простичък, но решителен кмет, опълченеца Дюкмеджиев, беше изцяло благодеяние за Пловдив. Според сведения, които съм събирал по аптеките, още в първата година след докарването на чистата вода от Родопите, приходите им са спаднали почти наполовина.

Недостатъкът на вода пречеше и на развитието на растителността. Залесените сега пловдивски могили тогава бяха голи канари. Лятно време те се напичаха от палещото слънце и нощя от тях лъхаше непоносима горещина. Разходката на гражданите беше в мънинката градина, останала недовършена до издъхването на Румелия, или по улицата, която води към гарата – гореща, прашна, нетърпима. Блатата, изобилни в града и околността, защото в Пловдивското поле има места даже по-ниски от повърхността на Марица, не бяха още пресушени и в тях се въдеха и размножаваха милиади вредителни или досадни насекоми.

Селото Дермендере, на 8 километра от Пловдив, разположено в полите на Родопите, със своята и лятно време пълноводна балканска река, със своята разкошна растителност, със своя пресен планински въздух привличаше ония пловдивчани, които можеха един-два месеца да избягат от жегата. Там се бе настанил за през горещините и Захари Стоянов, в хотела на Кациграта. Този хотел се състоеше от едно здание на самата улица, зад зданието имаше двор, в който два вековни чинара, садени през турското завоевание, до ден днешен разстилат величествените си клонове, зад двора идеше лозе с ранозрейно грозде, а в дъното, на по-издигнато място, имаше градина, през която минаваше бистра вада, а над самата вада имаше постройка, състояща се само от една стая.

Вечерта, за която стана дума в първите редове на тия спомени, Захари Стоянов се задели с Димитър Ризов и с Иван Андонов в хотела на важно съвещание, а ние, дейци по Съединението от втора и трета категория, аз, Иван Стоянович и Продан Тишков Чардафона, вечеряхме и спахме в обкръжения със зеленина и цветя павилион над вадата. По право ще бъде да кажа – вечеряхме и не спахме, защото нея нощ нито сме мигвали, нито даже сме лягали. Ние знаехме, че отвъд, в хотела, ще се вземат важни решения във връзка със Съединението, в делото, на което бяхме изцяло предани, и с нетърпение очаквахме да ни повикат и да ни кажат кому каква работа възлагат. Ние бяхме млади, самоуверени, буйни, възбудени от мисълта, че взимаме участие в едно велико дело, сънят не достигаше нашите клепачи: с песни седнахме да вечеряме, с песни осъмнахме. И когато даже неуморимото гърло на Иван Стоянович пресипна и някой спомена да лягаме, видяхме, че е много късно и се оставихме от това намерение.

Не се мина час, срещнахме се с големците и разбрахме, че през нощта се е решило да се свали главният управител Кръстевич и да се провъзгласи Съединението в месец септември. Това решение, взето от ония по-важни съзаклятници, които нея вечер се намираха в Дермендере, трябваше незабавно да се съобщи на българския княз, който по това време беше на маневри в Шумен, и за да има по-голяма тежест за него, нарече се "решение на Централния революционен комитет”. Димитър Ризов и майор Муткуров бяха отредени да тръгнат по разни пътища и да се сберат в Шумен, дето да се явят при княз Александър и да искат неговата подкрепа. Централен комитет обаче не съществуваше: никой не го бе избирал, никой не бе го съставил. Имаше една централна личност, около която се трупаха всички дейци на Съединението и която олицетворяваше борбата за това народно дело. Тази личност беше Захари Стоянов и той, сраснал с дейността на Букурещкия Централен революционен комитет, си послужи с това гръмко название, което стана известно след Съединението от в. "Самозащита”, издаден от З. Стоянов и Д. Ризов само в един брой. Революционната организация, която направи Съединението, действаше при особено благоприятни за подобни предприятия условия. Тя намери готови съставни части – македонските комитети, и предприе дело, което беше тъй назряло, щото нямаше нито време, нито нужда да създава съзаклятнически гнезда из цялата област и да ги кани да избират Централен комитет. (…)

След това Ризов тръгна за София. Майор Муткуров щеше да върви из друг път, за да не вдъхнат подозрения, ако пътуват заедно; щяха да се срещнат в Шумен и там да се представят на княз Александър. Аз, по съветите на Захари и на Ризов, използвах файтона на Ризов и му станах другар до София, за да искам стипендия от стария си учител Петко Каравелов, за да уча в странство. На моите възражения, че мога да бъда потребен в Пловдив за делото, двамата ми отговориха, че не бива да изпущам времето и да спирам учението си. Това показва още един път, че главните съзаклятници са имали пълна вяра в благополучния изход на предприятието и не са допускали международните усложнения, които настъпиха.

Ризов трябваше да се върне от Шумен през София и да се настани в Пловдив за извършване на преврата. Събитията го изпревариха. Румелийското правителство, след като се допитало до руския консул, и разбрало, че движението няма да бъде подкрепено от него, реши да посегне на Захари Стоянов и на майор Данаил Николаев. Захари Стоянов, истински революционер, притиснат още от обстоятелството, че в първите дни на септември ставаха маневри, а Николаев като началник на отряд, разполагаше с внушителна военна сила, изпревари властта, и на 6 септември Съединението бе прогласено и възприето от народа и войската. Ризов се върна от Шумен в София едва на 6 септември вечерта и същата нощ замина за Пловдив. Видях се обаче с него и той ми съобщи какъв отговор носи. Като изслушал Муткуров и него, княз Александър им поверил, че положението му е много трудно, защото в скорошна една среща с руския министър на външните работи Гирс, той заявил, че не знае за готвещ се преврат в Пловдив, и най-накрая казал: "Ако работата е тъй напреднала, както ми я описвате, и ако е вярно, че връщане няма, аз, с риск на короната си и на живота си, поемам в ръцете си делото на Съединението”. Обещал им още да предпише на военния министър да не разпуща запасните, свикани за маневрите, под предлог на инцидента с Румъния за Араб Табия при Силистра.

Върху отговора на княз Батенберг, даден в Шумен, отпосле възникна спор. Княз Александър, Ризов и Муткуров не са между живите, за да го уяснят. Моето мнение, е, че горните думи са били произнесени в Шумен. Те се подкрепят от заповедта за спиране под знамената на запасните. Но защо Ризов ще ги измисля пред мен на 6 септември, когато Съединението е вече станало и няма никаква цел да се влагат в устата на княза? А най-силно впечатление ми направи обстоятелството, че когато на 2 ноември 1885 г., когато Сърбия обяви война, княз Александър тръгна за бойното поле от Пловдив от площада Джумаята, приветствуван от кмета К. Пеев, както беше седнал на файтона, изправи се и каза няколко думи на народа. Аз бях там и в ума ми се запечатаха следните думи: "Аз, с риск на короната си и на живота си, отивам да браня българската земя”. Не може да има такова съвпадение между думи, произнесени на 2 ноември, и думи, измислени два месеца по-рано от Ризов; очевидно е, че това е израз, свойствен на Батенберг.

И така, аз самият, който бях в София, и знаех, че Съединението ще се прогласява на октомври, бях изненадан от една телеграма, разлепена по улиците и подписана от Временното правителство, в която бе казано, че румелийската власт е свалена без жертви, че народът е прогласил Съединението и княз Александър за княз на Южна и Северна България.

В Пловдив стигнах едва на 8 септември. Тук вече бе избликът на народния възторг. Щом минахме моста на Марица, влязохме в тържествуващ и празничен град. Преди да ида у дома си, да видя баща си и майка си, аз се упътих към кметството, дето заседаваше Временното правителство. Улиците бяха препълнени с народ. Дюкяните отворени, но хората малко внимание отдаваха на търговията, всички лица засмени, всички приказват за Съединението и за предстоящото пристигане на княза. Всред множеството се мяркат Чардафоновите конарци с техните рунтави калпаци, със стегнати навуща, с патрондаши, препасани на кръста и през двете рамена, с изрази на лицето, които напомняха старовремските български воини из картините на Доспевски; доброволци с най-разнообразни носии, от униформата на Ботевата чета до гражданско облекло и цървули. И между тях и до днес е пред очите ми един висок чирпанец, дошъл в Пловдив да се нарадва на Съединението, облякъл се в редингот, черни панталони и черна жилетка от чохено сукно, препасал през рамото си турска сабя, окачена на зелена копринена лента. Засмян, тържествуващ, той постоянно махаше с дългите си ръце, на всекиго се смееше, с всеки го се ръкуваше, всекиго поздравяваше, и всеки поздрав свършваше:

"Долу Румелия! Долу лъжесъединистите! Да живее Съединението!”

з книгата "Д-р Никола Генадиев, Мемоари", том I, София, 1923 г.

_____________________

*Публикувано в Портал Култура

**Никола Генадиев е роден на 1 декември 1868 г. в Битоля. Брат е на журналиста Харитон Генадиев. Дядото на Никола Генадиев е велешкият митрополит Генадий. Никола Генадиев завършва основно образование в Битоля. През 1876 г. семейството му се премества в Пловдив, където Генадиев учи в гимназия. Взима участие в Съединението, а след него е доброволец по време на Сръбско-българската война. През 1891 г. завършва право в Брюкселския свободен университет, след което работи като адвокат и журналист в Пловдив. Заедно с брат си Харитон основава в Пловдив вестник „Балканска зора”, който е първият траен български всекидневник след Освобождението. От 1892 г. е и сред активните дейци на Народно-либералната партия. Той е министър на правосъдието (1903-1904) и министър на търговията и земеделието (1904-1908). Обявява се против присъединяването на България към Централните сили в Първата световна война. През 1916 г. е съден за участието си в аферата със зърнени храни на Фернан дьо Клозиер. В затвора се сближава с Александър Стамболийски. След като е освободен през 1918 г., той оглавява Национал-либералната партия. През 1923 г. напуска партията, недоволен от нейното решение да се включи в Демократическия сговор. В края на 1923 г. е убит по нареждане на ВМРО (бел. на Портал Култура).

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

7 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #7

    Х 0000 2013

    Руският цар Александър II "Освободител" бил относително продемократичен, но повечето история на руската монархия е май "самодържавие" с претенции за абсолютна монархия.

    През вековете така е било и другаде в Европа и Азия.

    През 4ти век християнството получава официално признание
    в Римската империя, трансформирана в Константинополска,
    и разни феодали бързат да използват църковна власт като своя (както и обратно).

    Според Новия Завет в Библията - Евангелията на Христовите Първоапостоли,

  2. Анонимен
    #6

    Не мисля че българите са имали подкрепата на Русия за обединението. Всички последстващи действия на Русия говорят точно обратното. Най-вероятно Княз Александър е поел отговорността и заплаща за това с короната си. Руската Империя не му прощава и му спретва преварти и в края на краищата го прогонва от България. Премиерът Стефан Стамболов също е ликвидран по поръчка на Руската Империя затова че е защитавал българската кауза, а не руските имперски интереси.

  3. Коментарът е изтрит заради реклама или спам.
    #5
  4. Анонимен
    #4

    Свободата не иска молитва а мотика, беше казал един велик съвременик на доктор Генадиев. Това е верно и днес. Ако искаме да се освободим от българо-съветската мафия, трябва сами да го направим. Но първо трябва да ни се изчака чакането разбира се.

  5. Анонимен
    #3

    До 1 Докато в България има руски и турски мекерета,ще е на този хал!Протестите ще продългат,докато и последният рубладжия в БГ,напусне властта!

  6. В и К
    #2

    Навярно затова има разни чести земетресения. Тези велики Българи се въртят в гробовете си...

  7. Анонимен
    #1

    Как горчиво ще плачат всички тези които са работили и са се жертвали за Съединението и Освобождението като видят на какво дередже е скъпата ни България ни сега

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.