Второ Търновско въстание

Второто търновско въстание е българско въстание против турската власт през 1686 г.През 1680-те години са налице благоприятни условия за българските освободителни опити. През 1683 година огромна 200 000 турска армия се отправя към Виена, за да превземе града. След нанесеното и& #768; съкрушително поражение във войната се включват Полша и Венеция, а по-късно и Русия. Тези държави и Австрия се обединяват в Свещена лига и предприемат широко настъпление на Балканите. В такава обстановка в българските земи избухват 3 въстания – Второто търновско, Чипровското и Карпошовото.

Мащабното настъпление на Свещената лига на Балканите подтиква българите от Търново към организиране на въстание. За съжаление документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намеса на Балканите.

В Русия е изпратен Ростислав Стратимирович, считан за потомък на последния владетел на Видинското царство цар Иван Срацимир. В Москва той се среща и получава подкрепата на московския патриарх Йоаким III, който изпраща за подкрепа племенника си Савелий Дубровски.

Въстанието избухва през 1686 година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от Търново до София, където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в Рилския манастир, откъдето се прехвърлят в Русия.

Второ Търновско въстание

Добави коментар

Коментари

За материала