Съпротива срещу османската власт:
българските въстания
българските въстания
Българите не се примиряват с неравноправното си положение под османска власт. Подкрепят воюващите срещу Османската империя християнски сили, като се вдигат на въстания.
Мястото на българите в османската държава
Като поданици на Османската империя българите имат статут на рая (букв. „стадо“). Освен това като християни те нямат същите права като мюсюлманското население. Забранено им е да заемат държавни служби. Могат да служат само в спомагателните части на войската. Плащат допълнителен данък. При строеж на църкви срещат пречки. Постоянно са в опасност да бъдат насилствено помюсюлманчени. Всичко това представлява дискриминация на верска основа.
Българската рая се вписва в специални списъци. В тях се отбелязва населеното място, името на главата на домакинството и данъците, с които то е задължено. Така раята на практика финансира османската завоевателна политика.
Българите не се примиряват с принизеното си положение. Най-разпространената форма на съпротива е укриването на реколта и неплащането на данъци. Това подкопава военната мощ на османската държава. Ожесточена е съпротивата срещу кръвния данък (отвеждане на момчета за еничарския корпус). Силен отпор срещат опитите за насилствено налагане на исляма.
Българските въстания
Най-много български въстания срещу османската власт избухват от края на XVI до края на XVII в. Тогава Османската империя започва да губи войните си с обединените християнски сили. В 1598 г. южно от Дунав нахлуват войските на влашкия воевода Михаил Храбри. Тогава във и около Търново избухва Първото търновско въстание. След неговото потушаване хиляди българи се преселват във Влашко.
Избухването на въстания през XV – XVII в. става във време на войни на Османската империя с европейските християнски сили. Още докато османската власт не е укрепнала, избухват първите въстания. През 1408 г. в Северозападна България въстават Константин (син на видинския цар Иван Срацимир) и Фружин (син на търновския цар Иван Шишман). Въстанието им е потушено след няколкогодишна съпротива на населението.
През 1416 – 1417 г. в Добруджа избухва
въстанието на ислямския проповедник шейх Бедредин Симави. Той проповядва равенство между мюсюлмани и християни. Българите масово се присъединяват към него. Към 1417 г. османските войски потушават въстанието. Шейх Бедредин е заловен и наказан със смърт.
Българското население се присъединява и към двата кръстоносни похода от 1443 – 1444 г. Те са организирани от обединената полско-унгарска държава. Целта им е да прогонят османците от българските земи и от Европа. През есента на 1444 г. край Варна османският султан Мурад II разбива кръстоносните войски. За дълго време след това християнска Европа не прави опити да помогне на българите да се освободят.
В края на XVII в. австрийските войски разбиват османците и стъпват на българска територия. При тези условия избухва Второто търновско въстание (1686 г.). Две години след това въстават българите католици от Чипровци и околните села. На следната 1689 г. българите в Македония се вдигат на борба начело с местния вожд Карпош. Християнските сили не успяват да им окажат помощ и въстанията са потушени. Хиляди българи са избити или търсят спасение на австрийска територия. Чрез своите въстания българите показват, че са част от християнска Европа.
Средновековните текстове разказват
Бунт на българското население
Ти, който си кадия, преди известно време... съобщаваш:
Раите Димитър от с. Сатока (дн. Сатовча), поп Димитър от с. Градешница, Матю Никола от с. Белище (дн. Белица) и др. са разбойници и под тяхното подстрекателство раите... са въстанали и са отказали да се подчиняват на шериата (свещения закон)… Поради това е дадена свещена заповед... да се накажат със смърт няколко души... а други да се изпратят (като гребци) в галерите.
Из султанска заповед от 1566 г.
✔ Кои са ръководителите на бунта?
✔ Определете района на бунта.
✔ Как са наречени от султана неговите организатори?
✔ Какво наказание се предвижда за подстрекателите на бунта?