Бунт на Нестор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бунтът на Нестор е въоръжено движение на българите в северна България през 1074 г. Повод за бунта е новата данъчна политика на цариградското управление, което спира помощите, отпускани на пограничното население в Силистра. В опит да прекрати бунта, император Михаил VII Дука назначава българския болярин Нестор за управител на областа. Нестор взема страната на своите сънародници и оглавява бунта, като след сключен съюз с печенегите, обсажда Цариград. Исканията са да им бъде предаден първия министър Никифорица, тъй като са смятали, че той е отговорен за новата данъчна политика. След последвалия раздор между бунтовниците и печенегите, Нестор се връща в северна България. Не е известно още колко време продължават бунтовете.